Прогнозирането е обосновано предвиждане на възможните варианти за развитие в дадена област и вероятността те да се реализират.

Основни обекти на прогнозиране са:

Външните процеси  за една икономическа система, върху които тя не може да оказва решаващо въздействие.

Тези процеси и явления имат силно въздействие върху съответната система.

Чрез прогнозирането се изследват процесите в политическото, икономическото, социалното, екологическото и технологическото обкържение на съответната система.

Прогнозирането: намалява степента на неопределеност на икономическите системи;

осигурява информация за вземане на необходими решения.

Основни видове прогнозиране според критериите са

Критерий времеви хоризонт :

дългосрочни (обикновено над  5-10 г.). Използват се при вземането на решения за изграждане на големи инфраструктурни обекти, индустриални обекти, строителство на електроцентрали и др.

средносрочни  (от 2 до 5 години) - вземане на инвестиционни решения, свързани с модернизация и разширяване на съществуващи или изграждане на нови предприятия, за разработка на нови или усъвършенстване на съществуващи продукти;

краткосрочни (до една година) – прилагат се при определяне обема на продажбите, осигуряване на необходимите материални  и финансови ресурси и др.