Базилика ди Сан Пиетро - Базиликата "Свети Петър" - реферат. Най-голямата църква в света, пос­троена върху гробницата на свети Петър, е същевременно и най-внушителното и изумително архитектурно постижение на Ренесанса. Историята й според курсови работи започва още от 319 г., когато импера­тор Константин построява базилика на мястото на гробница­та на свети Петър. Тази първа църква както установиха курсови работи съществува над хиляда години, претърпявайки редица реставрации и промени, чак до­като е застрашена от рухване към средата на XV 6. През 1452 г. започва възстановяването й, което бързо е изоставено поради липсата на средства. През 1506 г. папа Юлий II поръчва на архи­текта Браманте да разруши всички постройки и да построи нова базилика, която да надмине по великолепие дори тази на Константин. Но базиликата е построена и осветена чак през 1626 г. 

Въпреки, че Браманте не постига голям напредък в преустрояването на новата базилика, той все пак успява да направи общия план на църквата и да създаде масивните колони, поддържащи купола, което е от решаващо значение. След смъртта на Бра­манте през 1514 г., в един или друг момент всеки от тримата му приемници - Рафаел, Сангало и Перуци, предлага първоначал­ния план да бъде променен по някакъв начин.

Но отново липсата на средства, съперничеството между архи­тектите и най-вече смутът, предизвикан от плячкосването на Рим през 1527 г. и ескалиращата криза на Реформацията правят така, че да бъде постигнат съвсем малък напредък. Все пак, от проведеното проучване на курсови работи през 1546 г. папа Павел се обръща към Микеланджело и повече или по-малко принуждава остаряващия художник да завърши сграда­та. Главният кораб също е променен. желанието на папа Павел V е крилата на църквата да се пресичат в латински стил (едното крило да е по-дълго от останалите), така че Карло Мадерно удължава едно от крилата, за да може централния кораб да бъде по-дълъг. Той работи и по фасадата. Навремето всичко това търпи много критики, защото се оказва, че куполът ос­тава скрит за хората долу. Той е и повече широк, отколкото дълъг.

Установено е от курсови работи, че докато се изкачвате по стълбите към църквата, оградена от статуите на свети Петър и Павел, над централния вход ще видите (Лоджиа деле Бенедициони -Галерията за благославяне). Това е балконът, където се обявя­ват новоизбраните папи и откъдето те дават своята апосто-лическа благословия на тържествени празници. Сводът над вас е украсен с богатя декоративна мазилка, а мозайката над централния вход до портика е доста добре реставрирана творба от XIV 6. на Джото, която е останала още от първоначална­та базилика. Бронзовите врати на главния вход също са от ста­рата базилика. 

Най-голямата църква в света, пос­троена върху гробницата на свети Петър, от гледна точка на курсови работи е същевременно и най-внушителното и изумително архитектурно постижение на Ренесанса. Историята й започва още от 319 г., когато импера­тор Константин построява базилика на мястото на гробница­та на свети Петър. Тази първа църква съществува над хиляда години, претърпявайки редица реставрации и промени, чак до­като е застрашена от рухване към средата на XV 6. През 1452 г. започва възстановяването й, което бързо е изоставено поради липсата на средства. През 1506 г. папа Юлий II поръчва на архи­текта Браманте да разруши всички постройки и да построи нова базилика, която да надмине по великолепие дори тази на Константин. Но базиликата е построена и осветена чак през 1626 г. Курсови работи са установили, петима от най-великите италиански художници от Ре­несанса умират, докато работят по новата и по-голяма сгра­да - Браманте, Рафаел, Перуци, Антонио Сангало Младши и Ми­келанджело.

Въпреки, че Браманте не постига голям напредък в преустрояването на новата базилика, той все пак успява да направи общия план на църквата и да създаде масивните колони, поддържащи купола, което е от решаващо значение. След смъртта на Бра­манте според курсови работи през 1514 г., в един или друг момент всеки от тримата му приемници - Рафаел, Сангало и Перуци, предлага първоначал­ния план да бъде променен по някакъв начин.

Но отново липсата на средства, съперничеството между архи­тектите и най-вече смутът, предизвикан от плячкосбането на Рим през 1527 г. и ескалиращата криза на Реформацията правят така, че да бъде постигнат съвсем малък напредък. Все пак, през 1546 г. папа Павел III се обръща към Микеланджело и повече или по-малко принуждава остаряващия художник да завърши сграда­та. От своя страна Микеланджело настоява да получи пълна свобода да направи това, което сметне за най-добро. Той се връща към първоначалната идея на Браманте за централизиран план във формата на гръцки кръст - тоест крилата на църква­та да имат еднаква дължина, и завършва по-голямата част от външната архитектура с изключение на купола и фасадата. След смъртта му Джакомо дела Порта внася изменения 6 проекта за купола. Главният кораб също е променен. Желанието на папа Павел V е крилата на църквата да се пресичат в латински стил (едното крило да е по-дълго от останалите), така че Карло Мадерно удължава едно от крилата, за да може централния кораб да бъде по-дълъг. От изследването на курсови работи и в туристическите справочници пише, че той работи и по фасадата. Навремето всичко това търпи много критики, защото се оказва, че куполът ос­тава скрит за хората долу. Той е и повече широк, отколкото дълъг.

Докато се изкачвате по стълбите към църквата видаха курсови работи, че тя е оградена от статуите на свети Петър и Павел, над централния вход ще видите (Лоджиа деле Бенедициони -Галерията за благославяне). Това е балконът, където се обявя­ват новоизбраните папи и откъдето те дават своята апосто-лическа благословия на тържествени празници. Сводът над вас е украсен с богатя декоративна мазилка, а мозайката над централния вход до портика е доста добре реставрирана творба от XIV 6. на Джото, която е останала още от първоначална­та базилика. Бронзовите врати на главния вход също са от ста­рата базилика. 

Повече информация за курсовта работа може да получите ако я поръчате на курсови работи