Физиократите имат нетрадиционни препоръки за данъч­ното облагане, които съгласуват с учението за чистия продукт и поземлената собственост, посочват курсови работи. Те се стремят към рационализиране на данъчната система и нейното опростяване. В унисон с концепцията за чистия продукт и земеделието като единствен източник на богатството Фр. Кене достига до идеята за данъчно облагане само на чистия продукт.  Данъкът да се изземва единствено от поземлените собственици. Това всъщност е искане за единен поземлен данък върху чистия продукт и за освобождаване от данъчно облагане на промишлениците, търговците и доходите на наемните работници.

За да не останат съмнения относно направленията и обекта на данъчното облагане, Кене отбелязва, че отначало следва да се премахнат колкото може по-скоро произволните данъци на поземлените арендатори; или, че данъкът трябва да засяга собствениците, а не фермера; че, ако държавата има нужда от увеличаване на данъците, то това трябва да става само за сметка на поземлените собственици. Според Кене доходите на фермерите и безплодната класа трябва да отпаднат от данъчното облагане, тъй като по величина характеризират само необхо­димия минимум на производствените им разходи и посягането върху тях ще води икономиката към упадък.

курсови работи посочват, че Физиократите формулират и някои по-конкретни искания за данъчното облагане: данъкът да се вземе в количеството и пропорционалност на чистия продукт; да е най-малко обременителен за данъкоплатеца и изгоден за държавата; да е в постоянно съотношение с облагаемия доход.

Физиократите са оценени достойно за тяхните постижения в икономическата теория. Разработените от физиократите идеи и програмни положения на икономическия либерализъм се доразвиват и обо­гатяват от А. Смит, Д. Рикардо и други представители на класическата школа. А идеята за единния поземлен данък се възпроизвежда във втората половина на XIX век от американския икономист Хендри Джордж.

 За поръчки на курсови работи пишете на:

kursovi.t@gmail.com