Оправдани и неоправдани рискове

В модерния фирмен (финансов) мениджмънт рискът се интерпретира двустранно и оттам следва “парадоксът на риск-мениджмънта” и оттам се интерпретират рисковете. Оправданите рискове са тези, чието настъпване и управление може да се посрещне, се подходи с подходящи инструменти, подход, така че резултатите от управлението на риска да бъдат поносими от риск-мениджмънта не само във финансово отношение, но и от гл.т. на запазването, съхраняването и ненакърняването на финансовите компетенции. Оправданите рискове са онези, които могат  да се акцентират от топ-мениджмънта, но след като той е положил всички усилия да диверсифицира опасната рискова маса. При това положение се отстраняват рисковете, които носят загуби, а се остават рисковете, които дават шансове за успех.

Това разбиране на рисковете предопределя т.нар.”рисков апетит” или “рискова толерантност” по отношение на конкретни бизнес полета или ключови сделки.

2)-ри извод в курсовата работа:”Сама по себе си опасната риск маса и загубите, които тя предполага (предизвиква) не представляват съдържанието (консистенцията) на рисковете.” Далеч по-важно е отчетените резултати, в т.ч. и прогнозираните загуби да не бъдат по-високи, респ. по-големи от планираните такива.

Особено актуален в големите корпорации става въпросът за измеренията, съдържанието, целите и задачите на рисковата политика “risk policy”, доколкото дефинирането на това понятие и произтичащото от това делегиране на компетенции, са съществени задачи на стратегическото управление на топ-мениджмънта. Нещо повече, спецификата на рисковете в сферата на финансовото обслужване (финансовата индустрия) превръща тази рискова политика в интегрална част на стратегическия мениджмънт (управлението като такова). Тук, разбира се, в съдържателен аспект на курсови работи се претеглят шансовете за постигане на баланс межде реалностите “риск-доходи”(risk-income).

Новото в прочита на темата на курсови работи “рискова политика” е, че тя се разглежда, дефинира, третира в светлината на Corporate Governance и произтичащите от това изисквания за контрол и баланс на интересите между интересите на мениджмънта и основните стейкхолдъри при неотменимо визиране на социалната отговорност на финансовите корпорации.