Вземането на решение като психологически проблем
Един от съвременните приложнопсихологически аспекти на по-магане е свързан с подобряване на личностната ефективност и социалните взаимодействия. Най-често това са обучително-тренингови консултативни намеси, целящи промени в личностната зрялост, социалната компетентност, уменията за вграждане и самопрезентация. Вземането на решение за действие е важна и неизменна част от механизма на поведение, определяща в много случаи неговата насока, релевантност, адекватност и последици за личността. Тъй като се намира в края на веригата, то зависи от предшестващи го фактори като потребности, мотиви, психически състояния, ценности и нагласи, всеки от които може да му влияе и да го променя.
В своя живот, считат курсови работи хората непрекъснато са принудени да вземат реше¬ния, да избират между алтернативи, между възможности за действие, да преценяват евентуални ползи и загуби, да съобразяват потребности и последствия. Вземането на решение е сложна психо-социална дей¬ност, в която участват различни фактори като психически състояния, жизнен опит, социална интелигентност, емоции, умствени способно¬сти, стимули и подкрепления.
Процесът на вземане на решение се усложнява от обстоятелство¬то, че в живота проблемите рядко биват добре определени. В повечето случаи решенията се вземат при недостиг на информация, което кара хората да прибягват до съкратени пътища, разчитайки на минал опит и интуиция, поради което често грешат.
Грешките при вземане на решение посочват курсови работи се дължат на причини, които могат да се представят в три групи:
- Грешки в резултат на самия процес, или т.нар. закономерни грешки, представени в теориите за удовлетворяването, за портфейла, за перспективите, за свръхувереността, за съжалението и за поведенческите капани.11
- Грешки в резултат на проявление на личностни качества и психически състояния (нисък интелект, афекти, ценностни нагласи, особености в мотивациите, фрустрация).
- Грешки в резултат на намеса на външни фактори (чуждо влияние, групов натиск, алкохол, наркотици
Постановката на консултативната помощ
Консултирането за вземане на решение има две каузални разно¬видности:
- помощ, свързана с научаване по принцип как да се вземат решения;
- помощ при вземане на конкретно решение, обикновено значимо в живота на човек (за избор на професия и работа, за женитба или развод, за местоживеене и пр.).
То изхожда от положението, че човек не е фатално обречен на грешки въпреки неговата предразположеност, че може да се учи от опита си както в реални, така и в хипотетични ситуации. Целите се свеждат до промяна (отучване) от неправилни модели за вземане на решение и от допусканите грешки, от една страна, и усвояване на правилни такива, от друга. В този смисъл психологическата помощ може да се насочи към избягване на прибързването, което е една от съществените причини например за импулсивното поведение. Да предвиждат евентуални негативни последици, а не само възможните ползи и удовлетворения. Да разграничават и ограничават външните влияния и да не вземат решения, когато се намират под въздействие на алкохол или афекти. Да формулират и анализират алтернативни решения при справяне с проблемите. Да съобразяват вземането на решение със съ¬ществуващите норми и възможности.
Този аспект на консултиране се реализира най-вече чрез обучително-тренингови, когнитивноповеденчески методи, прилагани индивидуално или групово. Подборът и сортировката на нуждаещите се клиенти по принцип не е труден поради обстоятелството, че голяма част от хората не умеят да вземат правилни оптимизирани решения. Все пак показателни за остра необходимост от подобна консултативна намеса са честите проблеми, конфликтността в поведението, допускането на повтарящи се еднотипни грешки, чувство на неудовлетворе¬ност, очевидната неефестивност на постъпките. Има една категория хора, които винаги се оказват на неподходящо място, в неподходящо време, в неподходящо обкръжение и постъпват неадекватно. Тяхната личностна и социална незрялост може отчасти да се компенсира по пътя на обучаването за вземане на решение.
В теорията и практиката на консултирането казват курсови работи често се прилага така нареченият петстъпков универсален модел на работа за вземане на решение на А. Айви и съавтори.12 Той включва:
1. Структуриране (взаиморазбиране и настройване). По принцип задачите на този етап се реализират с установяването на контакта и присъединяването на клиента. Ако последният много бърза да получи готово решение, консултантът не бива да се изкушава и да го даде дори когато е очевидно и просто.
2. Събиране на информация. Свързва се с уточняване на проблема, особеностите на клиента, най-вече собствения му уникален стил на вземане на решение. Тези задачи изцяло се решават в ексквизиционния етап на консултативния процес. При клиентите затворници следва да се има предвид склонността им да подменят проблема и да търсят решения за неща, които вече са решени. Методиката препоръчва да се изследват всички проблеми, но да се съсредоточат усилията на най-важния, като същият се свърже с минали успехи на клиента, т. е. неговите потенциали.
3. Определяне на желания резултат. Свързва се с етапа на оценката. Веднъж уточнен и вербализиран, проблемът събужда желание за незабавно решаване, и то повече у консултанта. Това е неправилно, защото не учи на нищо клиента. Даването на готово решение е стимулиране на заучената безпомощност. От друга страна, въпреки субективните измествания и преувеличения на проблемите не трябва да се пренебрегват целите на клиента, а да се използват за мотивация за промяна.
4. Изработване на алтернативни решения. Консултантът никогане може да бъде сигурен, че ще предложи вярното решение при определен проблем. Дори по-вероятно е поради статусните, ролеви и ценностни различия то да не бъде такова. Затова трябва да се предложат алтернативи считат курсови работи. Тъй като алтернативното мислене много често е в дефицит, те трябва да се научат да изследват проблема от различни гледни точки, да съставят хипотези за последствията при едно или друго решение. Предлагането на готово решение не е уместно. Но ако в началото клиентът се затруднява, могат да му се предложат няколко алтернативи, от които да избира. След като направи избор, трябва да го обясни и да посочи последиците така, както ги вижда. Обикновено клиентите виждат във всяка проблемна ситуация две алтернативи на поведение - борба или бягство. Като крайни, и двете могат да се окажат неефективни. Затова те трябва да се научат да вземат такива решения, които да водят към постигане на целите без прилагане на крайностни действия. Асертивното и продуктивното поведение е баланс между настойчивост и отстъпчивост.
Следва да се отбележи, че конкретният проблем може да бъде повод и първоначален стимул за работа по отучване от любимите стереотипи и начини на вземане на решения. Предимството е в тяхната реалност, актуалност, които предизвикват заинтересоваността на клиента. Но същевременно трябва да се отчита, че те могат да не представляват достатъчно богат материал за алтернативи, както и твърде голямата пристрастност на клиента, която затруднява трезвите преценки.
5. Обобщаване. Това е последният етап на консултирането, който се свързва с преход от обучение към действие. На този етап се правят изводи за изменение на поведението при вземане на решение. В реална или предварително подготвена ситуация клиентът следва да се постави в положение да избира. При това, колкото е по-труден изборът, толкова е по-надеждна проверката. Трудни избори са тези, при които се избира между равностойни по значимост и привлекателност величини. Но в началото не бива да се предлага на клиента, защото може да се разочаровав случай на неуспех. Върхът на умението за вземане на решение е излизането от „патова" ситуация, но това затруднява всички хора, а дифицитарните връща към първичните автоматизирани и неефективни модели.
За поръчки на курсови работи пишете ни на:
|