Курсова работа как да направим резултатно съвещание

Съвещанието, докладването или представянето на материа­ли, са типични работни ситуации за ръководителя. Те са специ­фични негови всекидневни инструменти. Но те поставят големи изисквания към неговото време - дори той да успява да го анали­зира и да контролира всичко каквото подлежи на контрол.

Ефективните ръководители знаят какво очакват да получат от едно съвещание, доклад или представяне, каква е целта в слу­чая, или каква трябва да е. Те се питат: „Защо правим това събиране - търсим решение, искаме да информираме или пък искаме да си изясним какво да предприемем?" Те ще настояват, че целта трябва да се премисли и да се посочи, преди да се свика съвеща­нието, да се поискат докладите или да се организира представя­нето. Те ще държат на това събирането да служи на приноса, на който те са се посветили посочват в курсови работи.

Ефективният ръководител винаги оповестява в началото на събирането специфичната му цел и приноса, който ще се търси. Той осигурява съвещанието да се насочва към тази цел. Не позволява едно събиране, предназначено да инфор­мира, да се изроди във вид на  „говорилня", при която всеки дава умни идеи. Но и съвещание, свикано от него, за да стимули­ра мисъл и идеи, също не бива да се превръща просто в представяне на материал от страна на един от участниците. Трябва да се провежда така, че да предизвика и стимулира всеки присъстващ смятат в курсови работи. В края на съвещанието той винаги се връща към начално оповестената цел и свързва крайните заключения с началното намерение.

Съществуват и много други правила, за да се направи едно съвеща­ние продуктивно (например ясното, но определено пренебрегва­но правило, че човек или може да насочва едно съвещание и да обслужва важните неща, които се говорят, или може сам да взе­ме участие и да говори: но не може и двете). Кардиналното пра­вило обаче е да се насочи вниманието към постигане на замисъ­ла.

Съсредоточаването към принос парира една от основните слабости в работата на ръководителя: объркването и хаоса от съ­бития, пропускът да се определи кое е значимо и кое е само „шум". Съсредоточаването върху приноса превръща в предим­ство една от наследените слабости в положението на ръководите­ля вътре в организацията - неговата зависимост от други хора става източник на сила. Той създава екип.

И накрая, като пише в курсовата работа съсредоточаването към приносите преодолява из­кушението да се пребивава само вътре в организацията. То кара ръководителя - особено този на върха, да вдигне очи от вътреш­ните ангажименти, усилия, резултати и взаимозависимости, за да погледне към външната страна, да насочи вниманието си към ре­зултатите, подавани от организацията навън. Това го кара да опитва настойчиво да създава преки контакти с външната страна - било то пазари и клиенти, или пациенти, в едно общество, било то разните „публики", които са външната страна, обкръжението на една държавна институция.

Курсова работа в сферата на мениджмънта.

За поръчки:

kursovi.t@gmail.com

Tel +359 886 031 394