Начало » 2018 » Октомври » 13 » Психологическо консултиране - особенности
19:45
Психологическо консултиране - особенности

Психологическото консултиране е сложен процес на общуване и междуличностно влияние, при който консултант и клиент си взаимодействат по различни начини в зависимост от поставените цели, личностните им особености, условията и прилаганата методика. Изборът на същата зависи от редица фактори като характера на ситуацията, нуждата на клиента, възможностите на консултанта, но най-вече от неговите концептуални виждания за личността. Следва да се отбележи, че съществуват множество определения, акцентиращи върху концептуално-теоретическата, процесуално-методическата или идеологоцелевата страни на консултирането, представяйки го като процес, дейност или отношение.

Ето някои от тях: „Консултирането е използване на координирани медико-психологически и психиатрични техники, за да се помогне на хората да се настроят по-добре към своята социална среда." „Начин да се помогне на клиентите да се справят с проблемите по отношение на това, как да живеят по-добре." „Вид взаимопомощ, която се характеризира с препоръки за действия, основаващи се на връзката между проблема на клиента и научнопсихологическата и обществено утвърдената концепция за нормите, целите, стратегиите и средствата на житейската практика." „Специфични отношения между двама души, при които единият човек помага на другия да си помогне сам. Това е начин на общуване, който позволява на другия да опознае своите чувства, мисли и поведение, за да достигне до по-ясно разбиране за себе си, а след това да открие и използва своите силни страни, като се опира на вътрешните си ресурси за по-ефективно разпореждане със своя живот чрез вземане на правилни решения и извършване на целенасочени действия."

„Консултирането - това е съвкупност от процедури, насочени към помощ за разрешаване на проблеми и вземане на решения относ-но професионалната кариера, брака, семейството, усъвършенстването на личността и междуличностните отношения." Бъркс и Стифайър дават едно значително по-разгърнато определение: „Консултирането е професионално отношение на квалифициран консултант към клиент, което обикновено се представя като „личност - личност", макар че понякога в него участват повече от двама души.

Целта на консултирането е да се помогне на клиента да разбере това, което се случва в жизненото му пространство, и съзнателно да постига поставените цели на основата на осъзнатия избор при решаване на проблеми от емоционален и междуличностен характер."

Различията между психотерапия и консултиране се очертават главно на практико-приложно ниво посочват курсови работи. Такива, с известна условност, могат да се посочат, като се разгледа структурата на самата помагаща дейност. Уговорката за условност се налага поради обстоятелството, че теоретичните основи и на психотерапията, и на консултирането са по-скоро сбор от наративи, отколкото завършени концепции. Намират се в непрекъснато движение и зависят от субективните виждания на създателите и последователите на отделните школи. Някои различия, днес могат да се определят с изрази като „по-често", „в повечето случаи", „предимно" и пр.

Обект на въздействие Повечето автори са единодушни, че при психотерапията обект на въздействие са хора с психопатологични проблеми или хора, които имат сериозни вътрешни (интрапсихически) затруднения. При консултирането обект са хора в психическа норма, които имат проблеми в сферата на емоциите, общуването и социалната компетентност. И в двата случая според курсови работи обектът може да е личност, семейство или група, като по принцип консултирането е ориентирано повече индивидуално. При него значително по-често обект се явява и средата на клиента, докато при психотерапията - по изключение. Цели И при психотерапията, и при консултирането целите се намират в рамките на психологическата помощ. Различията са в характера и степента на задълбоченост. Докато при психотерапията целите са терапевтични (алопатични) и личностнокорекционни, при консултирането са значително по-широки по обхват:

- цели, свързани с психически проблеми (преодоляване на дистрес, ситуативна тревожност, скръб от загуба и пр.);

- цели, свързани с решаване на житейски проблеми (работа, брак, общуване);

- цели, свързани с личностно развитие (укрепване на силни страни, помощ за автономност, самоактуализация, научаване на самопомощ);

- педагогически цели (обучение, възпитание, превъзпитание).

Използвани методи Консултирането и психотерапията ползват едни и същи теоретични модели и методики. По принцип консултирането е по-еклектично.

Процесуални особености Основно процесуално различие посочват курсови работи е необходимото време. Приема се, че психотерапията е по-продължителен процес (десетки и повече сеанси), докато за целите на консултирането са достатъчни 5-6 срещи, а може и само една. В психологическото консултиране диагностиката се насочва към събития от настоящето и близкото минало, а при психотерапията по традиция с далечното минало и ранното детство. Има мнения посочват курсови за по-кратка диагностика при консултирането, която се фокусира предимно върху проблема. Съществуват и някои различия, свързани с характера на влиянието. Прието е, че при психотерапията то е по-директивно и има характер на въздействие, докато при психологическото консултиране е взаимодействие. Тук следва да се отбележи и позицията на активна и съзнателна съпричастност на клиента при консултирането, докато при психотерапията се допуска манипулиране, сугестия, стесняване на съзнанието.

Професионални изисквания Установената практика показва различни изисквания относно формалните страни на упражняване на помагащите професии. Обобщено основните характеристики и връзки на психологическото консултиране, които дават сравнително точна представа за неговата същност, се съдържат в следните няколко пункта:

1. Психотерапията е основният теоретичен и практически източник на консултативната психология и психологическото консултиране. Това води до близост и дори до пълно припокриване на цели, средства и процесуални задачи. Стандартното разграничаване по линията „норма - патология" днес не звучи толкова убедително. Първо, защото консултиране може да се прилага и в случай на тежка патология, където психотерапията също не води до излекуване. И второ, психотерапията отдавна е навлязла в сферата на междуличностните отношения и житейската проблематика, несвързани с патологията, които по принцип се считат за консултативни приоритети.

И тук трябва да се подчертае, че тези особености се дават като преобладаващи при консултативната дейност, което не означава, че не се отнасят и за психотерапията. Това още веднъж показва относителния характер на разграничаването по диагностични показатели и целеви признаци. В този смисъл трябва да се отбележи в качеството на разграничителен белег обстоятелството, че консултирането е изключително вербална форма на психологическа помощ. То се осъществява чрез разговор, като невербалните въздействия имат спомагателен характер и служат на общуването. Поради това то често се определя като разговорна или „немедицинска" терапия. За разлика от него психотерапията включва редица методи и техники, които по принцип не се прилагат в консултирането. Такива са хипнозата, танцовата, игровата и арттерапиите, както и отделни методики на груповата и фамилната терапия.

За повече информация по темата :

Тел +359 886 031 394

Email: kursovi.t@gmail.com

категория: курсови работи | Брой прегледи: 31 | Добавена от: defaultNick | Tags: психология, проекти, курсови работи, счетоводств, презентации, тестове, управление, казуси, задачи, психологическо | Рейтинг: 5.0/1
Общо коментари: 0
avatar